Доброжелателна диктатура




Дата канвертавання24.04.2016
Памер32.86 Kb.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛНА ДИКТАТУРА
Преди 60-те години родителите спазваха абсолютен “водачески модел” при възпитаването на децата си. Ръководеха ги и ги наставляваха с авторитет.

След това обаче се появиха многобройни психолози, представящи традиционното родителство като абсолютно погрешно. Тъй като медиите лансираха техните нови идеи, този тип специалисти имаха бляскав успех. Те наложиха мнението, че ключът за доброто родителство е не водене и управляване на децата, а изграждане на приятелски отношения с тях.

Следвайки съветите им, днешните родители се опитват да бъдат приятели с децата си. Проблемът е, че не можете да правите това и в същото време да ръководите ефективно. А ако не ръководите, опитите ви за дисциплиниране ще бъдат посрещани с негодувание и ще водят до постоянна караница с децата, които не ви приемат като авторитет, а като равен на тях приятел, който няма право да ги командва.

Добрите водачи могат да бъдат приятелски настроени и любезни, но те не могат да си позволят прекалено близки и фамилиарни отношения с хората, които ръководят, защото това пречи на вземането на добри решения и ги превръща в непълноценни лидери. Съвсем просто е, не можете да вземате правилни решения, ако се тревожите, че това ще развали добрите отношения с подчинените ви.

Добрите лидери не се обясняват много, защото колкото повече обясняваш мотивите за своите действия, толкова по-малко сигурен в себе си изглеждаш за околните и губиш авторитета си на лидер.

Много от днешните добронамерени родители са попаднали в този капан и в очите на децата си изглеждат неуверени, т.е. ненадеждни за следване. Понеже те не ръководят, техните деца не ги и следват. Ето защо резултатите от отглеждането на децата вече не са такива, каквито са били някога. Взаимоотношенията са сложно нещо наистина, затова трябва внимателно и с постоянство да работите над тях.

Вземете за пример брака. Той е взаимоотношения между равни. В здравия брак единият от съпрузите може да поеме лидерски функции само със съгласието на своя партньор. Освен това, този от съпрузите, който отговаря за финансовите въпроси, може да се съгласи да бъде воден, когато се планира общото свободно време. Демократичните отношения са тези, които правят брака да работи успешно.

Но да бъдеш добър родител няма нищо общо с това, защото първо, връзката родител-дете не се състои от равни. Второ, детето няма никаква представа за това кое е най-доброто за него, нито пък разбира как да управлява правилно живота си. Ето защо то се нуждае от водачи. Взаимоотношенията с него могат да бъдат демократични едва след като напусне дома на родителите си и е вече способно само да урежда живота си и да се грижи за себе. Но преди това детето има нужда от доброжелателна диктатура. Доброжелателна, защото родителят обича детето си и взима предвид най-добрите му интереси. Диктатура, защото ролята на родителя е да „диктува”, или с други думи, “да обучава, да дава указания и наставления, да нарежда и заповядва”, както пише в моя речник, и при това, да го прави „с авторитет”. Ръководенето и управляването с авторитет е съществено за отглеждането на деца.

Добрият лидер умее две важни неща: да насърчава и да вдъхва респект. Той насърчава хората, които ръководи, помага им да се изграждат като личности, като ги подтиква да предприемат нови неща, които сами не биха се осмелили да извършат. Но освен това, добрият лидер всява безспорен респект. Как ли? Като винаги действа решително, като “държи здраво юздите”, контролира всичко строго и твърдо, и излъчва увереност.

По подобен начин добрият родител окуражава детето си да опитва нови неща, които то избягва, защото му изглеждат прекалено трудни. Добрият родител-водач показва нагледно новите за детето дейности, подкрепя го, помага му, насърчава го и го мотивира. Но той никога не прави за детето си това, което то може да направи и само. С други думи, ефективните родители-водачи трябва да са готови да отстъпят назад и да позволяват на децата си да бъдат самостоятелни, така да се каже, „да се опарят”, за да се научат от опита си “да стоят стабилно на собствените си крака”. Но също така, успешните родители-водачи вдъхват респект чрез своята увереност и решителност – двете важни качества, които дават на детето чувство на спокойствие и сигурност. Те убеждават детето, че родителите му са способни да се грижат за него и да го защитават.

Любовта и правилното водене, разбира се, не са несъвместими неща. Но любовта на добрия лидер е твърда. Тя няма да направи компромис и да позволи на детския плач да я разколебае и да направи за детето нещо, което то може да направи и само. Това е любов, която може да наказва, когато поведението на детето изисква това, но също така е способна да прегръща и дарява нежност. Това е любов пълноценна за детското сърце, но и за детския ум.

Всяко дете има нужда от любов, но и от умел водач и лидер. Добрият родител ще му осигури и двете чрез своята Доброжелателна диктатура.



Издава Отдел „Детско служене”

и Клуб „Приключенец”




База данных защищена авторским правом ©shkola.of.by 2016
звярнуцца да адміністрацыі

    Галоўная старонка