Програма за повторно въвеждане в природата на блатната перушина




Дата канвертавання21.04.2016
Памер91.03 Kb.
Програма за повторно въвеждане в природата на блатната перушина (Hottonia palustris L.)

в блатата от Западна България

Програмата за повторно въвеждане на вида и изготвена според изискванията на чл. 6 на НАРЕДБА № 4 ОТ 8 ЮЛИ 2003 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА НЕМЕСТНИ ИЛИ ПОВТОРНО ВЪВЕЖДАНЕ НА МЕСТНИ ЖИВОТИНСКИ И РАСТИТЕЛНИ ВИДОВЕ В ПРИРОДАТА
1. Предмет на програмата

Блатната перушина (Hottonia palustris L.) е изчезнал воден макрофит от флората на България. Срещала се е единствено в Казиченското блато, но е унищожена след пресушаването му и не е намирана на друго място на територията на страната. Видът е обитавал едно от най-драстично намалелите като площ и разпространение природни местообитания в България – плитки пресъхващи водоеми с плаваща растителност, оценено според Червена книга на Република България, том 3, като застрашено.

Понастоящем блатната перушина не фигурира в списъка на българските растителни видове и единствената възможна мярка за възстановяване и опазване на този вид е реинтродукция на растения от близки чужди популации в подходящи наши водоеми, по възможност в защитена местност.
2. Цели на програмата

Възстановяване на изчезналия от флората на България вид блатна перушина (Hottonia palustris) чрез създаване на жизнеспособни популации на вида в подходящи местообитания – периферията на големите блата в Западна България и по-специално Алдомировското. Това ще бъде от значение за опазване на вида в Европа по южната граница на ареала му.



3. Описание на биологичните особености на вида

Многогодишно тревисто водно растение. Цъфти май – юни, плодоноси юни – юли. Корените са нишковидни, неразклонени, прикрепени към дъното или увисващи свободно от възлите на стъблата. Стъблата са изправени, с неясни ръбове и червеникави жлези. Височината им е 20-40(90) cm, диаметърът – 3-5 mm. Листата са 2-15 cm дълги и 1,5-4 cm широки. Листната петура е пересто наделена. Дяловете са 8-15 mm дълги и 8-12 mm широки, линейноланцетни със заострен връх; горната им повърхост е гола, а долната – с рядко разположени жлези. Обикновено растението е потопено под водната повърхност, като само съцветието се издига над водата. При пресъхване на водния басейн изглежда нетипично. Генеративните стъбла развиват обикновено по едно съцветие с височина 15-50 cm с многобройни (до 40) цветове, разположени в последователни прешлени. Оста на съцветието, прицветниците и цветните дръжки са жлезистовлакнести. Чашката и венчето са петделни. Дяловете на чашката са по-къси от дяловете на венчето, за разлика от американския вид Hottonia inflata, при който е обратното. Дяловете на венчето са бели или светлорозови до виолетови, жълти в основата; образуват 4-7 mm дълга тръбица. Диаметърът на венчето е 10-25 mm. Цветовете са хетеростилни – при част от тях близалцето е разположено високо над края на венечната тръбица, а прашниците са в тръбицата или малко се показват над ръба й; при останалите цветове е обратното. Опрашването се извършва от насекоми (предимно земни и медоносни пчели). Плодовете са овални кутийки с размер 3-6 mm и съдържат до 100 кафяви семена с неправилна многоъгълна форма (0,8-1,0 mm × 0,4-0,5 mm). Растението се размножава освен със семена и вегетативно – чрез странични издънки на стъблото.

Жизнена форма: криптофит – хидрофит с плаващи под или близо до водната повърхност листа.
4. Описание на екологичните изисквания и разпространението на вида

Блатната перушина (Hottonia palustris) се среща в блата, тресавища, заливни гори и брегове на езера, бавнотечащи реки и канали. Образува самостоятелни съобщества или участва в такива с плаващи растения и хелофити. Расте на открито или под склопа на гората. Трудно понася еутрофикация и температура на водата над 26ºC.

Видът се е срещал в България само в Казиченското блато. Последните данни са от 1915 г. По това време Казиченското блато е било пресъхващо мочурище, което в следващите десетилетия е напълно пресушено. С това се е загубило единственото известно находище на блатната перушина в България.
5. Данни за географските фактори в района на естественото разпространение на вида

Общото естествено разпространение на вида обхваща зоните с умерен климат в Европа (включително Британските острови) и Западна Азия. На Балканския полуостров се среща в Словения, Хърватска, Сърбия и Румъния.


6. Данни за географските фактори в района на въвеждането на вида

Алдомировското блато е водоем с карстов произход. Разположено е южно от рида Три уши. Отстои на около 4 км по пряка линия на югоизток от Драгоманското блато, на около 5 км северозападно от гр. Сливница и на почти толкова северно от с. Алдомировци. Преди края на 80-те години на 20 век нивото на водата в блатото е над 1,5 м и в него живеят различни видове риби (шаран, сребриста каракуда, бял амур, щука, слънчева рибка), но по неизяснени причини водата намалява и през 1991 г. блатото пресъхва напълно. След 2005 г. блатото задържа малки количества вода до август 2012 г., когато пресъхва отново. Съгласно Доклад за резултатите от проведените изследвания за изясняване на причините за пресъхване на Алдомировско блато през 2012 г., възложен от СДП Балкани: "...основен фактор за пресъхване на Алдомировското блато на 21.08.2012 г са неотектонските движения и сеизмика и карстовия генезис на блатото. В случая Пернишкото земетресение от 22.05.2012 г е довело до активизиране на тектонските и карстови системи в ЮИ фланг на блатото, през които настъпва източване на водите...". През зимата на 2012-2013 г. са осъществени редица дейности за възстановяване на водоизточници и осигуряване на повече вода в блатото, вследствие на което водата в блатото се връща след януари 2013 г. Водното ниво достига дълбочина над 1 метър в ЮИ части на блатото, но през средата на юли за втора поредна година пресъхва. Експерти установиха местоположението на губилище с диаметър около 1 метър на границата между блатото и повърхностните карстови форми, като се доказа, че водата изтича с дебит 2-3 литра в секунда. През есента на 2013 г. бяха предприети с разрешение на РИОСВ София спешни мерки за запушването на губилището:



  • премахване на горен слой за откриване на пукнатините;

  • запечатване на откритите пукнатини, чрез засипване с глина;

  • обратна засипка за възстановяване на горния слой.

Наблюдението след извършената работа за възстановяване на водния режим на Алдомировско блато показа, че водата вече не изтича и през 2014 г. може да се очаква достатъчно вода, която да осигури и овлажнение на мезофилните ливади, където се предвижда да се възстанови ниската теменуга.

В Алдомировското блато екологичните особености наподобяват унищоженото Казиченско блато. Имат пресъхващи периферни разливи, но и постоянни водни количества. Намира се на приблизително същата надморска височина и при подобни климатични особености – континентален климат характерен за котловините на Западна България.



7. Данни за заплахи и лимитиращи фактори за разпространението на вида и за очакваното въздействие върху местни видове

Причина за изчезването на вида е пресушаването на местообитанията му, превръщането им в обработваеми земи, а по-късно – в застроени индустриални площи. Общото затопляне на климата и зачестяването на екстремните климатични явления (суши, наводнения, силни студове) също влияят отрицателно на популациите му.

При местните условия видът е на южната граница на ареала си и се очаква да не е конкурентноспособен и да няма съществено негативно влияние върху популациите на други видове.
8. Поддържащи и други мерки за вида, включително мерки за опазване извън естествената му среда, ако се налагат такива

Поддържане на оптимални водни нива в местата за реинтродукция на вида. През 2013 г. е намерено техническо решение на проблема възникнал след земетресението през 2012 г. в Перник с изчезването на водите на Алдомировското блато. Очаква се в Алдомировското блато през 2014 г. да има достатъчни водни количества за осъществяване на програмата.

При доказана нужда видът може да се отглежда и ex situ при условия, близки до естествените.
9. Мерки за контролиране на разпространението му, вкл. за отстраняването му, ако това се наложи;

Не се налагат мерки за контролиране разпространението или отстраняване на вида.


10. Методи и технологии за въвеждането на вида в горите, земите или водните площи в района на изпълнение на програмата

Растението се предвижда да бъде доставено и размножено от цели растения и/или странични издънки, с които видът се разпространява и заема нови територии.

Първи етап – Реинтродукция в Алдомировското блато:


  1. Проучване на проблема, методични подходи, възможности за естествено възобновяване и нормативната основа;

  2. Разработване на процедури за оценка на популацията на вида и подбор на донорен материал от чужбина – коренища или растения от най-малко 20 броя блатна перушина. Предвижда се доставка на материал от Република Сърбия или друга съседна на България страна..

  3. Обособяване на участък за първоначално in-situ размножаване на вида до Алдомировското блато.

  4. Избор на последващи подходящи местообитания в Алдомировското блато за реинтродукция на вида. Видът предпочита плитки, слабо еутрофни води и при наличие на леко засенчване от съседни дървета за да не се вдига лятната температура на водата над 20 градуса.

  5. Реинтродукция в Алдомировското блато на индивиди от чужбина в избраните подходящи места. Паралелно отглеждане и в изкуствена среда (ex-situ).

Втори етап - Мониторинг:

  1. Постоянно наблюдение – 1 път месечно през вегетативния период, на създадените нови популации на вида в Алдомировското блато. Водене на дневник и популяризиране на дейностите по реинтродукция. Периодични консултации с експерти от научната общност.

За повторно въвеждане в природата на популация от целевия вид блатна перушина (Hottonia palustris) е необходимо организиране на експериментален участък в района на Алдомировското блато, където в in situ условия да се отгледа размножителен материал. За целта трябва да се подбере подходяща площ с размер около 200 m2, която да отговаря на следните изисквания:

  • целогодишно водното ниво да е в рамките на 20 – 60 cm;

  • да е на открито, слънчево място, без засенчване от дървета, папур и тръстика;

  • водата да не се нагрява над 26 – 28°C.

Експерименталният участък може да е разположен във водите на Алдомировско блато или в предварително подготвен участък в близост, до който има постоянен достъп на вода (например до канала, който свързва извор Дражан с блатото).

Експерименталният участък трябва да се освободи по механичен начин от друга висша водна растителност.

Посадъчният материал трябва да бъде взет през пролетта, най-късно в началото на лятото.

Полученият посадъчен материал за вегетативно размножаване трябва да се засади в саксии за водни растения с диаметър 15 cm (виж снимка 1), в които да се постави субстрат от дъното на Алдомировското блато с добавка на около 30% пясък. Необходимо е саксиите да се фиксират на дъното на експерименталия участък така, че водното ниво над тях да е около 20 cm. При промяна на водното ниво, саксиите се преместват на по-дълбоко място в участъка така, че водното ниво над тях да е около 20 cm.



Снимка 1.

По време на растежа саксиите се наблюдават веднъж седмично и ако са израсли в тях други растения, последните се отстраняват.

При благоприятни метеорологични условия се очаква растенията да образуват множество подвижни туриони (презимуващи пъпки), чрез които да се разпространят в експерименталния участък и извън него.

От голямо значение за успеха на експеримента е запазването на водното ниво, наличието на достатъчно съдържание на CO2, нитрати (над 5 ml/l) и фосфати (над 0,5 ml/l).



11. Източници на придобиване на екземплярите

Eкземплярите ще бъдат придобити от съседни на България страни. Най-подходящите популации, от които да се достави генетичен материал се намират в Република Сърбия (област Войводина) - на около 360 км от Алдомировско блато. След осъществени проучвания през 2013 година се установи, че популациите там са стабилни и има възможност да се достави материал от тях. Популациите в Делтата на река Дунав в Румъния са отдалечени на около 590 км от Алдомировско блато. Растението се използва и в градини и изкуствени басейни за озеленяване и може да бъде закупено от търговци на озеленителен материал, но произходът на растенията там обикновено не е от близки до България държави.


12. Собственост върху земите, горите и водните площи, където ще се въвежда видът, и хипотези на уреждане на отношенията между заявителя и другите собственици, в случай че собствеността не е само на заявителя

Алдомировското блато е защитена местност. Собствеността върху земите и водните площи е частна, държавна публична, общинска публична и стопанисвана от община Сливница. Част от земите са собственост на Сдружение за дива природа Балкани. Всички дейности по програмата ще бъдат осъществени върху имоти, собственост на Община Сливница и Сдружение за дива природа Балкани.


13. Срок и график за изпълнението на програмата, стойност и източник на финансиране
Първи етап – възстановяване в Алдомировското блато (обособяване участък за размножаване, доставка на генетичен материал, размножаване на генетичен материал):

Срок: 1 година (2014)

Стойност: 15300 лева

Източник на финансиране: Община Сливница и Сдружение за дива природа „Балкани” по проект „Възстановяване и опазване на благоприятното състояние на защитени видове в ЗМ „Алдомировско блато” и защитени зони в общините Сливница и Драгоман", ”, финансиран с договор №5103020 – С-010 по приоритетна ос 3 на оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”.

Втори етап – Мониторинг:

Срок: 5 години (2015– 2019 г.)

Стойност: 2500 лева

Източник на финансиране: Община Сливница и Сдружение за дива природа „Балкани” по други проекти и доброволческа работа (споразумения с учебни заведения).








База данных защищена авторским правом ©shkola.of.by 2016
звярнуцца да адміністрацыі

    Галоўная старонка