Nuphar lutea




Дата канвертавання24.04.2016
Памер56.16 Kb.
















ПРОГРАМА ЗА ПОВТОРНО ВЪВЕЖДАНЕ НА ВИДА ЖЪЛТА ВОДНА РОЗА – БЪРДУЧЕ (NUPHAR LUTEA), КАТО ЧАСТ ОТ ВЪЗСТНОВЯВАНЕ НА ПРИРОДНО МЕСТООБИТАНИЕ 3150 ЕСТЕСТВЕНИ ЕУТРОФНИ ЕЗЕРА С РАСТИТЕЛНОСТ ОТ ТИПА MAGNOPOTAMION ИЛИ HYDROCHARITION
Програмата за повторно въвеждане на вида и изготвена според изискванията на чл. 6 (т. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13) на НАРЕДБА № 4 ОТ 8 ЮЛИ 2003 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА НЕМЕСТНИ ИЛИ ПОВТОРНО ВЪВЕЖДАНЕ НА МЕСТНИ ЖИВОТИНСКИ И РАСТИТЕЛНИ ВИДОВЕ В ПРИРОДАТА
ЖЪЛТА ВОДНА РОЗА – БЪРДУЧЕ (NUPHAR LUTEA)
1. Предмет на програмата

Бърдучето (Nuphar lutea) е изчезнал макрофит в Персинските блата, въпреки, че по литературни данни (Кочев, Цолова 1984 и др.), където е образувала малко съобщество в централните части на Мъртвото блато. След негативните промени във водния режим на Персинските блата, започнало с изграждането на дига по целия остров през 1970 г., повечето от типичните макрофити (вкл. и бърдучето) бързо намаляват и дори в следващите около 15-20 години напълно изчезват. Това променя и характеристиките на основното местообитание, което представляват блатата на острова (Песчинско блато, Мъртво блато и Дульова бара-Старото блато): 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion и Hydrocharition и което е ключов обект на опазване на резерватите Персински блата, Природния парк Персина и защитената зона BG0000396 Персина.

До 2002-2003 г. малка популация от жълта водна роза се срещаше в централния отводнителен канал на Беленската низина в м. „Шувеня”, западно от гр. Белене (Tzonev 2004). След 2002 г. тази популация не беше потвърдена и видът следва да се счита за изчезнал на територията на природния парк „Персина”.

През периода 2002-2007 г. на територията на природния парк беше реализиран проект за възстановяване на естествения режим на островните блата: проекта “Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването” GEF TF 050706. През 2008-2009 г. водният режим на блатата беше възстановен, като това доведе и до частично възстановяване на природно местообитание 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion и Hydrocharition. Това възстановяване не може да бъде пълно, без появата на типичните макрофити-хидрофити, като жълтата водна роза, които са ключови за опазването и на десетки видове безгръбначни животни, риби, птици и др., които са свързани с трофични или размножителни връзки. Разпространението на водните растения е най-често зоохорно и при възстановения воден режим може да се очаква и естествено възстановяване на някои от тези видове в Персинските блата. Предвид обаче на бавните естествени сукцесии и предвид на наличието на регулирано и контролирано постъпване изпускане на Дунавските води в блатата, което допълнително ще ограничи и забави този процес, възстановяването може да бъде подпомогнато, чрез внасяне на макрофити от други територии по р. Дунав, където те се срещат.


2. Цели на програмата

Възстановяване на изчезналата популация на вида в Персинските блата. Подпомагане на възстановяването на местообитание 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion и Hydrocharition. (предмет на опазване в защитената зона), чрез създаване на жизнеспособни популации на вида жълта водна роза (типичен за хабитата) в подходящи местообитания в блатата.


3. Описание на биологичните особености на вида

Многогодишно водно растение с пълзящи коренища. Стъбло не се развива. Листата два вида – плаващи по повърхността на водата, с кожеста, кръгла, дълбоко изрязана в основата, петура, и изцяло потопени, с тънка прозрачна петура. Цветовете единични, на дълги дръжки, показващи се над повърхността на водата. Венчелистчетата лопатовидни, многобройни, 3–4 пъти по-къси от чашелистчетата, жълти. Плодът ягодовидна кутийка с гъбеста тъкан. Цв. VI–IX, пл. VIIІ–X. Размножава се със семена и предимно вегетативно.

4. Описание на екологичните изисквания на вида

Обитава бавнотечащи води, блата, езера, долните течения и разливите на реки. В резултат на дългогодишни мелиоративни мероприятия много от известните в литературата находища са унищожени. Видът е покривал хиляди декари площ в много от крайдунавските блата. В настоящия момент фрагменти от старите популации са запазени в долните течения на реките Камчия и Велека (около 5000 индивида), в защитени територии и някои отводнителни канали.

В България се среща по Черноморско крайбрежие (Шабленско езеро, долното течение и устието на реките Камчия и Велека, местн. Вельов вир), Североизточна България (защитена местност „Калимок – Бръшлен“), Дунавска равнина (природен парк „Персина“, канали при гр. Белене и с. Орсоя), Тракийска низина (разливите на река Марица); до 200 m н. в.
6. Данни за географските фактори в района на въвеждането на неместния вид

Климатът в района на въвеждане на вида е типичен континентален с горещо лято и студена зима. Районът е подходящ за реаклиматизация на вида.


7. Данни за заплахи и лимитиращи фактори за разпространението на вида и за очакваното въздействие върху местни видове

Заплахите за вида създава основно силното вариране на водното ниво на блатата и пълно, макар и временно пресушаване на водоемите, защото глиганите изяждат коренищата му. При изплитняване или продължително ниско ниво на водоемите, в рамките на повече от една година, съобществата на водна лилия се изместват от такива на тръстика, папур, камъш и др.


8. Поддържащи и други мерки за вида, включително мерки за опазване извън естествената му среда, ако се налагат такива.

Адекватно управление на водните нива на Персински блата, съобразено с екологичните особености на вида и на останалите макрофити, които също трябва да бъдат възстановени в блатата и са с подобни екологични изисквания. Необходимо е поддържане на водно ниво между 1 и 1.5 м през активния вегетационен сезон за вида – юни-август.

10. Методи и технологии за въвеждането на вида в горите, земите или водните площи в района на изпълнение на програмата

Предвижда се по възможност видът да бъде интродуциран от места, където все още се среща в голяма численост. За съжаление известните му популации по р. Дунав са малочислени и неподходящи за тази цели. Предвижда се да се вземат индивиди от Черноморското крайбрежие – Езерецкото блато при с. Езерец, Шабленска община (защитена местност „Шабленско езеро”) и поречието на р. Велека (защитена местност „Устие на р. Велека”) в приустиевата част. Поради трудното семенно размножаване на вида, се предвижда вземане на коренища на 20 -30 индивиди, при наличие на ниски води и в края на вегетацията на вида – октомври или ноември. Тези коренища трябва да бъдат заровени в тинята в избрани места в блатата Песчина, Мъртво блато и Дульова бара (по 6-7 индивиди). При наличие на воден слой заравянето трябва да стане вкл. и чрез прикачване на тежести (прим. камъни) върху коренищата, за да не изплуват на повърхността.


11. Източници на придобиване на екземплярите

Блатото при с. Езерец – защитена местност „Шабленско езеро” - коренищата на 10 индивиди; и устието на Велека (защитена местност „Устие на р. Велека”) – 10-20 индивиди. Различните места на придобиване, са защото поради вегетативното размножаване (чрез коренища) и изолираното разпространение на популациите на бърдучето, има възможност за създаване на клонови популации. Внасянето от две различни места ще разнообрази генотипа на популацията, която трябва да се създаде в Персински блата.


12. Собственост върху земите, горите и водните площи, където ще се въвежда видът, и хипотези на уреждане на отношенията между заявителя и другите собственици, в случай че собствеността не е само на заявителя

Земите и водите в поддържан резерват «Персински блата» са публична държавна собственост и се стопанисват от МОСВ.


13. Срок и график за изпълнението на програмата, стойност и източник на финансиране

Първи етап – Реинтродукция в Персински блата:

Срок: 2 години (2011 – 2012 г.)

Стойност: 914 лв.



Източник на финансиране: програма ЛАЙФ+ на Европейския съюз, проект LIFE08 NAT/BG/000281“Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в 10 Натура 2000 места в българските гори”

Втори етап – Мониторинг:

Срок: 4 години (2013 г.)

Стойност: 460 лв.



Източник на финансиране: програма ЛАЙФ+ на Европейския съюз, проект LIFE08 NAT/BG/000281“Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в 10 Натура 2000 места в българските гори”

Изготвил: д-р Росен Цонев








База данных защищена авторским правом ©shkola.of.by 2016
звярнуцца да адміністрацыі

    Галоўная старонка